СЛУЧАЯТ „ДОКТОРЪТ“

Преди около два месеца, както се бях съсредоточила в мислене и анализ на един случай, който описвам в тази книга, телефонът иззвъня. Първата ми реакция бе да оставя телефонният секретар да отговори, защото, когато работя, а това е работа, изискваща силна концентрация, не се прекъсвам. Необяснимо и за самата мен, при третия сигнал вдигнах слушалката с намерението да помоля да се обадят вечерта. Търсеше ме мъж, който не само звучеше объркан и развълнуван, но и моментално схванах, че плаче. Говореше несвързано в началото, емоцията взела надмощие над контрола му за говор, докато изведнъж вече ясно изрече:

– Вече втори път чета вашата книга „Срещи с отвъдното“… Иначе нямаше да се справя до днес… и изобщо не мога да си обясня как може да има такива добри хора като вас да пишат такива книги! – И избухна в несдържан плач.

– Хайде, моля ви, опитайте се да ми разкажете свързано, спокойно, какво искате да споделите с мен?

– Извинете, ужасно се извинявам, че плача… Но съм съсипан, място не мога да си намеря… не знам какво да правя!… Жена ми почина преди… няма и две седмици…

– Толкова скоро! Моите най-искрени съболезнования – съчувствено му отвърнах.

През сълзи той ми обясни, че е лекар по професия, но имал и доста свои хомеопатични разработки, използвал и други алтернативни методи на лечение, имал и няколко патента в чужбина на лекарства, които е изобретил. Изброи много заболявания, които лекувал успешно, но запомних само белодробни болести, астма и псориазис, може би защото веднага си помислих, че би могъл да помогне на моя близка, страдаща от същите болести. Съпругата му починала неочаквано, без той да бъде в състояние да є помогне, и този удар на съдбата го сварил неподготвен. Последва двустранен разговор, при който докторът временно се успокои и жадно слушаше утешителните думи, които му казвах.

– Но вашата книга просто ме спаси! Слава Богу, че някой ми я даде веднага след смъртта є и каза, че ще ми помогне. И наистина, ако не беше книгата… нямаше да мога да продължа да живея. Как може да съм лекар, а и не само лекар – лекувам с толкова други алтернативни методи, толкова лекарства съм създал и… да загубя жена си?! Най-вече да не знам тези неща, които пишете в книгата си! – редеше той. – …И, госпожо Антонова, сега… ще мога ли… и кога… да се свържа със жена си? – плахо попита докторът.

Отново следваше най-тежката част от всички подобни разговори – да обяснявам защо написах „Срещи с отвъдното“ – за утеха, че примерите ми бяха взети от живота и случаят със семейство Миндови беше с истинските им имена, за да повярват хората в истинността на написаното. Но! – също така, че тази книга не целеше хората да приемат, че могат да си говорят с починалите им близки по желание чрез медиум, като по телефон, защото осъществяването на връзка изисква някои познания.

Обясних му, че пиша нова книга пак с много необходима информация за живота след смъртта, и то именно за да се създаде правилно разбиране на съдържанието на „Срещи с отвъдното“. Най-вече, че не е необходимо да се търси медиум, мъртвите ни сами намират начин, когато попаднат на духовен посредник (медиум) да ни предадат нещо.

– Да! Изглежда, това е така! – гласът на докторът звучеше с лека изненада – Ами преди два дни М… от град П… ми се обади по телефона и ми предаде, че се е „свързала“ с жена ми и тя я помолила да ми предаде нещо… Но аз не знаех какво да мисля.

– А тази М… от град П… медиум ли е? – попитах аз.

– Ами не знам! Впрочем отдавна я познавам, но не знаех, че има такива способности….И, госпожо Антонова, за медиума ще ви послушам – няма да търся жена ми, докато тя сама… и ако реши да ми се обади, но… но… – докторът отново избухна в неконтролируем плач – все пак аз съм лекар… Защо не ги знам тези неща… за след смъртта?! И изобщо, госпожо Антонова… нали е абсолютна истина това, че смъртта не е краят… че има живот след смъртта? Нали сте писали истината? Само това ми дава сили да живея и променя цялата ми нагласа към живота…

Няма да описвам на читателя какво ми причиняват такива въпроси… Стоях дълго разтърсена, след като затворих телефона – не толкова заради неговата скръб, защото това е нещо, което всички ни спохожда рано или късно и можем само да си съчувстваме и помагаме по отношение на болката и загубата ни. Но фактът, че все още такава голяма част от човечеството, и то например лекарското съсловие, не само не знае, че човек умира единствено на земята, но още не познава устройството на цялостния човек, духовните му тела, а не само физическата обвивка – ето, това ме изпълва с много голяма тъга… Защото да получиш знанието и дори само разбирането, че земната смърт не е край, а преминаване от едно състояние на съзнанието в друго – това е много лесно. Но ако човекът не пожелае още докато минава земния си път да изучава духовната си връзка с Вселената, духовния си произход, каква е целта на предназначението му като индивид, защо му е дадена свободата на избор и какви са опасностите от това, че не иска да ги научи и знае, докато е на земята – ето кое ме натъжава.